.png)
Боса по асфалта вървя си
Великденските празници тази година се случиха с хубаво време. Усмихнато априлско топло слънце, безоблачно. Само хладният вятър от време ни караше да се обличаме и да се притесняваме да не се разболеем. Детето на няколко пъти го събличахме и обличахме - не можем да решим дали лъчите на слънцето са достатъчно сили, или вятърът. Когато си тръгваме видях, че детето си е събуло обувките и е по боси крака. Пипнах плочките, приятно леко затоплени. Веднага я подкокоросах дали не иска да ходи босичка. Надали което и да е 3 годишно дете може да устои на това предложение.
Но вечният конфликт на чистота, красотата и приличието спрямо функционалното и авантюристичното се прояви за пореден път когато жената видя какво сме направили:
- Не, не, не.. Веднага се обувайте !
- Но плочките са леко топли - пипни ги
- Не ме притеснява толкова топлината, колкото че е мръсно с разни мазнотии навсякъде..
След известен спор - постигнахме компромис - ще вървим по слънчевата страна на плочки и само в пешеходната зона. Когато стигнем при колите и мръсотиите - ще се обуем. И като стигнем вкъщи тати ще мие мръсните стъпала със сапун. Докато ходехме се мъчех да си спомня положителни точки на ходенето бос, за да ги обсъдим семейно му. И като всяка тема и тази може да бъде противоречива.. И притесненията за мръсотии, инфекции, наранявани със стъкла, измръзване и настинки са си валидни.. Но, винаги се опитвам да гледам от историческа преспектива. А за моята представа ходенето бос е било норма за милиони и милиони години с изключение на последните няколко хиляди.
Чувствителност и масаж
Краката са може би вторите след ръцете по брой на нервни окончания. И както за дланите и пръстите е нужно човек да има много "хардуер" под формата на нервни окончания - за да може "софтуерът", т.е. мозъка, да различава различните видове текстури на материалите, и да изпълнява фините моторни движения. Така и в стъпалата и пръстите на краката има почти толкова много нервни окончания. Това се обуславя от факта, че на човек му се е налагало да усеща повърхностите на терена без да гледа - и когато бързо бяга и няма време, или когато пристъпя леко в сумрака и пак не може да вижда. Дори има алтернативни медицини, от типа на акупунктурата, които лекуват чрез масажиране по подходящ начин на тези нерви. Те постулират, че всеки орган от тялото си има отражение в стъпалата. Големият брой нервни окончания предопределя и, че краката са така чувствителни на гъдел.
Ходенето бос масажира активно петата на тялото. И спомага развитието на мозъка в разпознаването на повърхностите по които се ходи. Аз лично обожавам чехлите на иглички поради тази причина - активното масажиране на стъпалата. Вече с детето като ходим на море избираме "пенсионерски почивки" - тип паркираш колата и не я палиш до напускане. На такъв тип море чехли не се употребяват под какъвто и да е предлог - ходенето бос е задължително.
Стимулиране мускулите
В долната част на стъпалото има серия от мускули който ако са добре развити - образуват добър свод в средната част на стъпалото. При дюстабант се наблюдава, че този свод почти липсва и стъпалото е плоско. Което може да представлява проблем при продължително ходене и издръжливост при тичане.
И като всеки мускул.. за да се развие се нуждае от стимулация и натоварване. Ходенето бос, особено по-бързото, принуждава човек да стъпва на възглавничката в предната част на стъпалото и кара свода да се издига. Така се смята, че редовното ходене бос спомага да се заздравят тези мускули и да се се избегне евентуални проблеми с плоски стъпала.
Колкото е по-"напреднала" една обувка - толкова по-голяма мечешка услуга прави. Обувки със дебели, негъвкави подметки, с притиснати пръсти, с въздушни възглавници, с пружини, с повдигнати сводове - правят тези мускули да са лениви.. не ги стимулират да се развиват.. Обувките са голямо постижение на човечеството и не бих могъл да си представя живота без тях.. но трябва да има и баланс - няколко седмици в годината, в които да се ходи бос..
Изолирани от земята
Ако питате електрически инженер, ще ви каже, че Земята е като минуса на една огромна батерия, че Земята е като безкрайна дупка с апетит за електрони. Както електроните в батерията текат от положителната страна към отрицателната, така и Земята може да приема неограничено количество електрони. Затова и електрическите инсталации се "заземяват", което означава просто, че жицата излизаща от апартамента - в определен момент е "свързана със земята" със метален прът забит поне 3 метра в земята.
От друга страна в тялото, често чуваме, че се борят два класа молекули - "лошите оксиданти" и "добрите антиоксиданти". Оксидантите, образно казано са "нервните" молекули, такива който имат в излишък електрон, и докато не го дадат на някой, изпитват вътрешно напрежение. Антиоксидантите - са обратното - спокойни и тихи - и се чувстват добре като приемат електрони. А ако не го получат, се чувстват пренебрегнати и недооценени. Баланс се постига когато оксидант се хареса с антиоксидант и си обемнят въпросният електрон - всички са щастливи. Но ако няма достатъчно антиоксиданти.. оксидантите почват да се мъчат да се вместят там където по принцип не им е мястото - и почват да се държат агресивно, да хулиганстват и буйстват, като се лепят по биологичните машинарии на келтките.. и така с времето ги развалят. Аналогията с тинейджърите и тинейджърките, че когато са влюбени споделено са щастливи и спокойни.. а когато се разминават в очакванията и възможностите - се изнервят, стават асоциални или агресивни, тръшкат врати и т.н. не е много далече от истината.
Е оксиданти с повече електрони, се образуват в резултат на нормалните биохимични реакции в тялото. Но излишни електрони се натрупват и под формата на статично електричество. Дори когато човек се разхожда и въздухът се "търка" по кожата - се натрупа статично електричество, т.е. излишък електрони. Когато тялото се търка в дрехи, килими, обувки, маси и т.н. - също се образува статично електричество. Този излишък електрони може да превърне нормални молекули в оксиданти. Тези оксиданти почват да се изнервят и порочният цикълът се завърта..
Целият този разказ беше свързан с факта, че Земята може да приема безкрайно количество електрони. Достатъчно е само да има електрическа връзка, т.е. тялото да е свързано здраво със Земята. Като ходим с чорапи и обувки с дебели подметки - сме така добре изолирани, че дори ток със 220 волта би имал проблеми да премине през нас, за да стигне до Земята. А статичното електричеството със микроволти напрежение е практически затворено да си остане в тялото. Ходенето бос спомага да се напрви тази връзка със земята, и излишните електрони и статично електричество да преминат в земята. Особено ако земята е мокра. От което следва, че е :-) задължително на морето да си заравяме краката в дупки в мокър пясък.
Именно този факт - за освобождаването на статичното електричество, и намаляването на оксидатният товар е повод за много документални филми и книги за хора, които твърдят, че са се излекували от много и разнородни проблеми. Твърди се, че именно ходенето бос по плажа на морето, предупределя лекотата, жизнеността, еуфорията на хубавата, зареждаща почивка. Има си индустрия която се занимава с този проблем - като постелки за легло със сребърни нишки - които са свързани със земята. На мен леко пресолено ми изглеждат тези твърдения, но все пак няма сила, която на морето да ме накара да обуя чехли.
Стъпването на пета
Забелязали ли сте, че като тичате със маратонки с дебела, мека подметка - повечето хора стъпват на петата, пружинирайки на самата обувка. Много хора, и аз включително, вярват че стъпването "първо с петата" е много вредно и за самата пета, но най-вече за колената и таза, и в известна степен долната част на гръбнака и шията. Понеже при стъпването на пета - мини шокът от ударът със земята директно се предава в изпънатото коляно, а от там и в тазобедрената става и гръбначният стълб.
Опитайте да тичате боси по твърд или сравнително твърд терен. По естествен начин, човек първо стъпва на възглавничката на петата, като образува "амортисираща" пружина докато петата достигне земята. Когато се стъпва не възглавничката - колянто е присвито, т.е. кракът не е изпънат - като се образува втора амортизираща пружина в коляното - която поема тежеста на тялото. Трета и четвърта амортизираща пружина се образува в таза и гърба за допълнителен амортизиращ ефект. При този тип тичане - тежестта на тялото се разпределя в няколко пружини по цялата височина на торса.
Докато при тичане с меки маратонки - при стъпването на петата и изпънат крак - енергията от тежестта на тялото се абсорбира от костите и връзките. Което е проблем за хората, които тичат или ходят повече, или пък имат слаби мускули, или пък минат петдесет. Понеже тези мини шокови удари се натрупват с десетилетията и изминатите километрите и се проявяват в болки в колената, таза и гърба..
0 коментара: